Николай Николов: Оставам в Дея! До момента на контузиите нямаше кой да ни победи

Ситуацията от изминалия сезон ни мотивира да се завърнем още по-силни, коментира бившият национал и централен блокировач на Дея спорт

Отборът на Дея спорт (Бургас) спечели редовния сезон в ефбет Супер Волей, но сне успя да стигне до финал. Волейболистите на Дея отпаднаха на полуфиналите от ЦСКА с 1-3 успеха и в крайна сметка завършиха с бронзовите отличия за сезон 2023/24.

Бившият национал и един от най-опитните в състава на бургазлии Ники Николов не можа да се изяви в решителната част от шампионата, като бе сполетян от контузия. Централният блокировач положи усилия да помогне на съотборниците си, но влизаше епизодично в последните мачове.

Николай Николов заяви в интервю за BGvolleyball.com, че въпреки бронза, може да се изтъкнат позитиви от изминалия сезон, а Дея направи първата голяма крачка в своята история. Той се надява това да е мотивация за всички от есента да се завърнат още по-силни, а ето още какво каза за изминалия сезон и бъдещето:

Твоята равносметка за сезона?

Много труден въпрос. Няма как да не отчетем позитива, на фона на това, че нов проект като Дея, съществуващ от няколко години, направи първата голяма крачка, която винаги е най-трудната, най-сладката, най-желаната и най-изстраданата. Успяхме да спечелим Купата на България, което не е малко.

Останалото се случи поради стечения на обстоятелствата, може би и годинките тук си казаха думата. Имаме здравословни проблеми, последните месец и половина-два играхме с доста осакатен състав. Трима човека от  основния състав не бяха функционални, което е 50%, от където и да го погледнеш. Нормално е нещата да не се развиват по начина, по който искаме. Младите момчета даже и да показват добра игра, а те го правиха, е трудно да бъде компенсирана липсата на опитни състезатели, които дълги години са играли на високо ниво. Това  се случи пра нас точно във важните моменти – плейофи. Но пък това трябва да ни даде допълнителна мотивация да се върнем за следващия сезон още по-силни. Мога да кажа, че в моя случай, тази мотивация е пределна.

Значи, че оставаш в Дея за следващия сезон?

Да, оставам в Дея.

Но искам допълня още по темата. Видя се, че най-важната част от първенството е последния един месец. В него по обективни причини не успяхме. Те не служат в никакъв случай за оправдание, защото което се случи с нас, можеше да стане и с другите отбори. Това е част от спорта и живота. Но ако изключим този период, можем да направим кратко и бързо обобщение, че Дея беше най-добрият отбор през останалите 7 месеца. Ако някой може да ме обори по някакъв начин, да заповяда. Не случайно спечелихме редовния сезон и то с голяма разлика. Изключвам последните два мача от редовния сезон.

До момента, в който се получиха контузиите при нас, смятам, че в България нямаше отбор, който да ни победи. Не че не можем да загубим, но това изискваше много усилия за противника. Мога да кажа смело, че когато при нас нещата вървяха сравнително добре, шансовете на другите отбори бяха малки. Измъквахме се много пъти от тежки ситуации, даже и когато много хора си мислиха, че мачът е приключил. Точно там се вижда силата на един отбор. Ние го доказахме не е един и два пъти, както по време на редовния сезон, така и за Купа България.

Има ли разочарование, че в крайна сметка сте с бронзовите медали?

За мен второ и осмо място са еднакви. Няма как да съм щастлив от развитието на събитията в края на сезона. Това е нещото, което остава горчилка в мен. За всичко останало, мога да кажа, че каквото зависи от нас го направихме. Трудихме се усърдно през тези 7-8 месеца. Не само аз, но и всички момчета, целият отбор. Имаше старание, желание, борба, хъс, но за съжаление някои негативни ситуации, който се случват в спорта, при нас станаха в най-неподходящия момент.

Говориш за завръщане през новия сезон. Как си здравословно, възстанови ли се от контузията?

Проблемът, който имам е доста специфичен. Не мога да се възстановя за две седмици, изисква се много сериозна работа. Аз лично работя с Николай Касабов, той е един от най-добрите физио- терапевти в България. Сега с него трябва да направим една програма за следващите месеци. Смятам, че той е човекът, който може да ме върне в игрището. Миналата година в Хебър, обемът на работа, който положих беше в пъти повече от този сезон, но успях да издържа докрай и това бе благодарение на него. Работих с него всеки божи ден, това са неща, които няма как да ги пренебрегнем. Другото доказателство за добрата му работа е, че миналата година си извадих рамото, 20 дни бях с шина и след махането й, след 25-я ден бях в игрището. На мен ми звучеше като чудо, но той ми го каза още преди да започнем работата и го направи.

Ще направим плана с него и се надявам със здрава работа през лятото от есента да се завърна здрав. Да мога да дам това, което искам и това което мога, за да помогна на отбора, а не както го усещах аз самият, че в такъв момент бях като тежест. Няма как по друг начин да го усещам, защото аз съм с дух на победител и искам да побеждавам. Винаги, когато има такава ситуация, аз се чувствам в тежест. Но днес съм аз, друг ден ще е друг. Затова благодарности към всички момчета, които направиха всичко възможно да запълнят пробойните. И мога да кажа, че те успяха, защото дадоха сърцата си. Видях в тях едни бойци, които се бориха до последно и дадоха максимума.

Какво бе за теб да гледаш финалната серия от страни?

От една тежко и неприятно, защото ние отсъствахме. От друга страна се радвам, че именно тези два клуба – Левски и ЦСКА играха на финал. Защото ЦСКА е клуб, който винаги е в моето сърце и така ще си остане завинаги. Баща ми е цесекар, предаде го на мен. Такава ситуацията, че от ЦСКА ме спасиха може би в най-тежкия момент, за което огромни благодарности.  Така ще бъде докато съм жив.  От друга страна Левски пък е отбор, който е изключително симпатичен, защото е с момчета между 17  и 21-22 години. Това няма как да не ме радва. Поради тази причина са и моите симпатии към тях, защото те показват, че не само са млади, но и за тази крехка възраст демонстрират един много добър волейбол. Не случайно играха на финал в първенството и спечелиха титлата.

В тази връзка, много от тях вече са в мъжкия национален отбор. Как коментираш това подмладяване?

Това е нормалния път  – да попаднат в националния отбор. Но не искам да коментирам „подмладяването“, защото за мен, при нас тези неща се случват по- странно. При нас подмладяването започна преди вече не знам колко години. Не е проблема в подмладяването.

Искрено се надявам, че тези момчета, когато облекат националната фланелка и усетят тежестта от нея да не е само това. Трябва да усетят също и гордостта, която да им даде мотивацията да носят тази тежка фланелка. Тя е тежка специално в началото, докато успееш да се пребориш в битките, докато осъзнаеш какво правиш, къде си и защо си там. Когато го направят тежестта от фланелката ще се превърне в удоволствие и гордост, казвам го от собствен опит.

Така че им го пожелавам от сърце, не само на тях, а на всички, които попаднат в националния отбор, да изпитат това чувство. След всеки мач да излизат с високо вдигнати глави. Да бъдат уверени и сигурни, че са дали максимума и няма от какво да се срамуват. Точно обратното да бъдат горди, че даже и да са загубили, те са го направил с чест.

Каза „ще се завърнем по-силни“. Какво очакваш за бъдещето за Дея?

Много се надявам да сме по-добре от изминалия сезон и работим в тази посока. Смятам, че ще успеем да го постигнем. В най лошия случай си пожелавам да бъдем като тази година, но без последния месец и без травми!

Последвайте каналите ни в:

Снимки: Startphoto | Снимки: Sportal.bg